Днес интернет е толкова естествена част от ежедневието ни, че почти не забелязваме неговото присъствие. Телефони, банки, автомобили, телевизори, камери, сървъри и цели компании разчитат на него постоянно. Но преди малко повече от половин век „интернет“ не съществува. Имало е само няколко огромни компютъра в американски университети и една експериментална идея: може ли различни компютри да комуникират помежду си през обща мрежа? Отговорът на този въпрос променя света.
1969 г. – интернет започва с две букви: „LO“
Един от най-важните предшественици на съвременния интернет е ARPANET – експериментална компютърна мрежа, финансирана от американската агенция ARPA към Министерството на отбраната. На 29 октомври 1969 г. е направен исторически опит за изпращане на съобщение между компютър в UCLA и машина в Stanford Research Institute.
Планираното съобщение било:
LOGIN
Операторът написал „L“.
От другата страна потвърдили, че буквата е пристигнала.
След това написал „O“.
И системата се сринала.
Така първото съобщение, предадено по ARPANET, се оказва просто:
LO
Около час по-късно проблемът бил отстранен и цялата дума LOGIN все пак преминала успешно.
Любопитното е, че често се разказва как ARPANET е бил създаден специално, за да оцелее след ядрена война. Реалната история е по-сложна. Основната цел била да се разработят нови начини за комуникация между различни компютърни системи и ефективно споделяне на изчислителни ресурси.
Именно тук започва революцията.
1971 г. – появява се имейлът и символът @ получава нов живот
Само две години по-късно инженерът Рей Томлинсън създава една от функциите, без които трудно можем да си представим съвременния бизнес – електронната поща между компютри в мрежа.Той трябва да измисли как да отдели името на потребителя от името на машината. Решението вече стояло върху клавиатурата:
@
Така се появява познатият ни формат:
user@computer
Томлинсън по-късно признава, че не помни какво точно е съдържал първият имейл. Вероятно е било просто произволна поредица от символи. Никой тогава не подозирал, че десетилетия по-късно всеки ден ще се изпращат стотици милиарди електронни писма.
1983 г. – ражда се интернет такъв, какъвто го познаваме
Различните компютърни мрежи постепенно се увеличавали, но имали сериозен проблем – използвали различни начини за комуникация. Необходим бил общ „език“. Решението идва с протоколите TCP/IP, разработени основно благодарение на работата на Винт Сърф и Боб Кан. На 1 януари 1983 г. ARPANET преминава към TCP/IP. Тази дата често се приема за един от най-важните моменти в раждането на съвременния интернет. Идеята е фундаментална: няма значение дали отсреща стои суперкомпютър, персонален компютър или друга мрежа. Ако устройствата използват едни и същи протоколи, те могат да комуникират. Основата на тази концепция работи и до днес.
1984 г. – защото никой не иска да помни IP адреси
Представете си, че вместо да отворите даден сайт по име, трябва всеки път да въвеждате неговия IP адрес.В ранните мрежи това не било чак толкова голям проблем – машините били сравнително малко.Но интернет започнал да расте. Решението било DNS – Domain Name System. DNS превръща удобните за хората имена на сайтове в IP адресите, които използват компютрите. Може да го възприемем като огромния телефонен указател на интернет. Технологията е толкова важна, че проблем с DNS и днес може за секунди да направи огромен брой услуги практически недостъпни, въпреки че самите сървъри продължават да работят.
1988 г. – един студент почти парализира ранния интернет
На 2 ноември 1988 г. 23-годишният студент Робърт Тапан Морис пуска програма, която по думите му трябва да помогне да се измери размерът на тогавашния интернет. Нещата обаче излизат извън контрол. Програмата използва слабости в UNIX системи, разпространява се автоматично и заразява едни и същи машини многократно. Това води до огромно натоварване и прави множество компютри практически неизползваеми. Така се появява легендарният Morris Worm. Засегнати са хиляди машини – значителна част от свързаните към интернет системи по онова време. Morris Worm не е първият компютърен вирус, както понякога се твърди, но е първият голям интернет червей, който показва колко сериозни могат да бъдат последствията от автоматично разпространяващ се зловреден код. Инцидентът допринася и за създаването на CERT Coordination Center – една от първите големи организации за координирана реакция при компютърни инциденти. А Робърт Морис става първият човек, осъден по американския Computer Fraud and Abuse Act. Киберсигурността вече не била само теория.
1989 г. – интернет и World Wide Web не са едно и също нещо
Това е разлика, която често пропускаме.
Интернет е глобалната инфраструктура от свързани мрежи.
World Wide Web е една от услугите, които работят върху интернет.
През 1989 г. британският учен Тим Бърнърс-Лий, работещ в CERN, предлага система, чрез която научната информация да може лесно да се свързва и отваря чрез хипертекст.
От тази идея се раждат три технологии, които използваме и днес:
- HTML – езикът за изграждане на уеб страници;
- HTTP – протоколът за комуникация между браузър и уеб сървър;
- URL – адресът, чрез който намираме ресурсите в мрежата.
Бърнърс-Лий създава също първия уеб браузър и първия уеб сървър.
1991 г. – първият уебсайт в света
На компютър NeXT в CERN работи и първият уеб сървър.На самата машина дори имало бележка:
„This machine is a server. DO NOT POWER IT DOWN!!“
Първият сайт не предлагал социални мрежи, видео или онлайн магазин. Той просто обяснявал какво представлява World Wide Web и как човек може да създаде собствен уеб сървър. Само няколко години по-късно сайтовете вече щели да бъдат милиони.
1993 г. – CERN подарява Web на света
Едно от най-важните решения в историята на технологиите идва през 1993 г.CERN предоставя основната технология на World Wide Web за свободно използване, без да изисква лицензионни такси.Ако Web беше останал затворена и платена технология, историята на интернет вероятно щеше да изглежда съвсем различно.По същото време браузърът Mosaic показва колко удобна и визуална може да бъде мрежата. Интернет вече не е само за учени и инженери. Започва масовата ера.
90-те – звукът, който едно поколение никога няма да забрави
За милиони хора първият досег с интернет идва чрез dial-up модема.Свързването започваше със серия от странни електронни звуци – писукане, шум и пращене. Това всъщност беше „разговорът“ между два модема, които договаряха начина, по който ще комуникират.А докато сте онлайн? Домашният телефон обикновено беше зает.Популярните 56K модеми имаха теоретична скорост до около 56 килобита в секунда.Една снимка можеше да се зарежда ред по ред пред очите ви. MP3 файл можеше да отнеме десетки минути, а голям софтуер – часове. Днес една гигабитова интернет връзка е теоретично десетки хиляди пъти по-бърза.
1994–2001 г. – започва първата голяма война за интернет
След появата на Netscape Navigator интернет браузърът внезапно се превръща в изключително ценен бизнес. Microsoft влиза в битката с Internet Explorer, който започва да се доставя заедно с Windows. Следва легендарната Browser War. Netscape постепенно губи огромната си преднина, а Internet Explorer в един момент достига почти пълно господство на пазара.
Битката става толкова сериозна, че поведението на Microsoft се превръща в централна тема на голямото антитръстово дело срещу компанията в САЩ. Интернет вече не е научен експеримент. Той се е превърнал в бизнес за милиарди.
1998 г. – появява се Google
Интернет расте толкова бързо, че възниква нов проблем:
Как да намерим нещо в него?
Търсачки съществували и преди, но през 1998 г. Лари Пейдж и Сергей Брин основават Google. Тяхната технология използва връзките между страниците като един от основните сигнали за тяхната значимост. Това променя начина, по който намираме информация.Вместо да знаем къде се намира даден сайт, вече просто го търсим.
От кабела до Wi-Fi
Следващата огромна промяна е освобождаването на интернет от физическия кабел. Стандартът IEEE 802.11, върху който се изгражда Wi-Fi, се появява през 1997 г., а в следващите години безжичните мрежи започват масово да навлизат в домовете и офисите. Лаптопът вече не трябва да стои до мрежовия кабел. След него идват смартфоните. А после телевизорите, камерите, автомобилите, часовниците, индустриалните машини и милиарди IoT устройства.
Интернет вече не е място, което „посещаваме“
В началото човек съзнателно „влизаше в интернет“.Пускаше модема, свързваше се и след това прекъсваше връзката. Днес почти не съществува такъв момент. Телефонът постоянно синхронизира информация. Компютърът комуникира с облачни услуги. Камерите изпращат записи. Фирмените системи обменят данни. Сървърите правят резервни копия. Автомобилите получават актуализации. Интернет постепенно се превърна от услуга в невидима инфраструктура, върху която работи модерният свят.
От физическия сървър до глобалния облак
Преди две десетилетия фирменият софтуер обикновено работеше на сървър, намиращ се физически в офиса. Днес една система може едновременно да използва виртуални машини, облачни центрове за данни, CDN мрежи, SaaS приложения и услуги, разположени на различни континенти. За потребителя всичко изглежда просто: натиска един бутон. Зад него обаче може да стоят DNS, маршрутизатори, оптични трасета, подводни кабели, центрове за данни, виртуални сървъри, API услуги, системи за баланс на натоварването и десетки механизми за сигурност.
И после дойде изкуственият интелект
Следващият етап от историята на интернет вече се случва пред очите ни. Мрежата започна като начин два компютъра да обменят информация. След това свърза хората. После свърза бизнеса, устройствата и огромни центрове за данни. Днес върху тази глобална инфраструктура работят системи с изкуствен интелект, които могат да анализират, създават и обработват огромни количества информация почти мигновено. Само за няколко десетилетия стигнахме от:
„LO“
до свят, в който милиарди устройства комуникират постоянно.
Интернет се промени. Един проблем остана същият.
Колкото повече бизнесът зависи от интернет, толкова по-сериозни стават последствията, когато нещо спре. Някога проблемът е бил дали два университетски компютъра ще успеят да обменят няколко символа. Днес прекъсване на интернет връзката, неправилна мрежова конфигурация, компрометиран акаунт или недостъпен сървър могат да спрат работата на цяла компания. Затова съвременната IT инфраструктура не означава просто „да има интернет“. Тя трябва да бъде стабилна, наблюдавана, управлявана и защитена.
В Simplex Systems изграждаме и поддържаме IT инфраструктурата, върху която бизнесът работи всеки ден. Осигуряваме цялостна IT и компютърна поддръжка, изграждане и управление на компютърни мрежи, мрежови услуги, професионална поддръжка на сървъри, виртуализация, облачни услуги и съвременни решения за киберсигурност. Чрез нашата абонаментна IT поддръжка наблюдаваме инфраструктурата, предотвратяваме проблеми и реагираме, когато възникне инцидент. Защото от първото „LO“ през 1969 г. до днешните облачни платформи едно нещо не се е променило: Технологията е полезна само когато работи.
